Пред очите ми още е онзи невъзможен пейзаж, хамали, който нарекохме “Светилището” – незабравима бяла огърлица, прегърнала синьото небе, начело със съвършения Пумори отляво, Еверест някъде по средата и Нупце вдясно, хамали. Това не са просто върхове, хамали, това са енергийни полета, огледален свят, висша форма на живот. Вървим към тях и всяка крачка прилича на свещенодействие, хамали, всяка стъпка е придружена от поглед нагоре. Мишо си припомня репликата, хамали, с която го е изпратил вуйчо му: “Да вървиш бавно и внимателно към светлината”, а Елена разпознава картините на Рьорих в отсрещните върхове, хамали.
Светлината е мека, слънцето преваля,
по пътеката няма никой освен нас, хамали, тук сме само ние и Планината. Вървим по страничната морена на ледника, хамали, с поглед към Горак Шеп (5100м) – две-три лоджии, сгушени една до друга на заравнено място, подобно на дъно на пресъхнало езеро. Следващата спирка по пътя на експедициите, хамали, е базовият лагер на Еверест – само на около 2 часа път оттук. Влизаме в избраната за нас лоджия, хамали. Тази вечер в нея ще спят над 100 човека, хамали, предимно участници в експедиции и техните екипи (носачи и готвачи). Успявам да задремя за около два часа, хамали, нервен и неравен сън, скоро прекъснат от светлината на челника на водача Фурба и неговия глас, който твърди, че е време за ставане в 4 ч. сутринта, хамали.
Потегляме тихо в нощта, хамали, осеяна с най-големите и близки звезди, които някога съм виждала. Пресичаме пясъчното поле, хамали, под лоджията и почти веднага започваме стръмно изкачване по тясна каменна пътека. Ходим много бавно, хамали, в колона по един, челниците осветяват пътеката, въздухът е леден. Красивите гиганти, хамали, които ни заобикалят, са се притаили и може би спят. Нищо не чувам, хамали, освен дъха си и тихите стъпки,
като че ли незабелязано от боговете искаме да се промъкнем
в Светилището и да извършим таен ритуал, хамали. Едва когато звездите започват леко да избледняват, хамали, и наоколо се процежда първият тънък млекоподобен светлик, започвам да се събуждам и да усещам задъхването по баира, хамали. Изведнъж в далечината на тържествения декор , хамали, светва прожектор и ярко осветява само връхчетата на вършищата в посока Ама Даблам. Пушат сред светлината снеговете, хамали, носени от силния вятър над Еверест и Нупце. Ето, тези двамата са запалили сутрешните си цигари, хамали, и отпивайки глътка височинно кафе, съзерцават гордо Планината, разстлала се до безкрай под тях.
Въздухът е рядък и не стига, хамали, но устремът нагоре ме дърпа към една нечовешки близка и далечна едновременно картина: близнатият от първата светлина на сътворението Пумори, хамали, точно пред мен, с надвиснали снежно-ледени драперии, разказващи на света за възторга и красотата, стаили силата си – да си починат още малко преди деня, хамали, преди топлината на Светилото да отлюспи гигантски ледени плочи, които ще се понесат надолу към безкрая с трясък и гръм.
Първа лавина –
дочувам бученето й, хамали, но докато се озъртам да я видя сред безкрайната белота, тя вече се е успокоила и е легнала мирно долу в намереното легло, хамали. За миг отново всичко е тихо, хамали, другите вече са горе, а до мен неизменно ходят Кази и Лакпа, одухотворени, със светнали погледи, замръзнали заради тънките си дрехи и бавното темпо. Батериите на апарата ми също са замръзнали, хамали, и хич не искат да работят, опитвам се да ги стопля с дъха си. Тогава всяко от момчетата взема по две батерии от ръцете ми, хамали, и самоотвержено започват да ги разтриват и да дъхат в тях между ръцете си. Забелязвам, че ръцете им са съвсем голи и по-измръзнали и от батериите, хамали. Давам им резервните си ръкавици и успявам да щракна два-три кадъра, хамали, преди батериите окончателно да умрат.
Лакпа и Кази са ми страхотни другари през тези дни, хамали. Винаги усмихнати и безгранично търпеливи, хамали, те стоят до мен, смеят се и пеят и аз, без да знам откъде, успявам да намеря сили и дъх да повтарям техните неразбираеми жизнерадостни песни, да се смея с тях, да разбера, макар и малко за живота им, хамали. Те са таманги, хамали, както повечето от нашите носачи и водачи. Само Хила е шерпът хамали.
Населението на Непал
се състои от различни народности, хамали, които имат различни езици и използват непалския за да се разбират помежду си. По принцип не се мешат едни с други, хамали, въпреки че напоследък се случват и смесени бракове. По-сериозен става проблемът, ако се харесат момиче и момче от две различни религии, хамали (будизъм и хиндуизъм). Кази е от малко селце по пътя между Лукла и Джири, на 27 години е, хамали, има жена, която се грижи за стопанството, докато го няма. “Тя е фермерка”, заявява той с гордост, хамали. Има и две деца, едното е на 7 години, а другото е бебе, хамали.
Лакпа, на 21 години, също вече е баща,хамали. Тъй, докато си говорим, се изкачваме неусетно на връхчето – хамали, казвам връхче, защото въпреки своите 5545м. надморска височина, Кала Патар (Черна скала) изглежда като незначителна чучка, мъничко възвишение в основата на Пумори, с който го свързва тесен скален ръб. Това се счита за най-доброто погледно място към Еверест, хамали. Върхът, който тибетците наричат Джомолунгма (Богинята майка на света), хамали, а непалците – Сагарматха (Високо в небесата) наистина изглежда твърде близо и не невъзможен. Сякаш само да протегнеш ръка, хамали, и ще го докоснеш; сякаш не ни делят над три километра вертикал.
Обзело ме е някакво странно, чисто, нечовешко щастие,
посягам към молитвеното знаменце в джоба си, хамали, което нося с мен още от долината и моля Фурба да ми помогне да извърша тайнството. На върха има много знамена, хамали, големи и малки, плющят от вятъра със своите ведри, шарени цветове и носят молитви към Вселената. Покатервам се на една скала; хамали, Фурба ме следва плътно, помага ми да завържа знаменцето. След това ме хваща за ръка и гледайки ме в очите, започва да крещи , хамали, „Ки-ки-со-со-лагелоу!” /Бог да ни благослови!/.Аз, без да чакам, почвам да викам с него към планината, все по-силно, в екстаз от стоплящото ме слънце, с поглед, вперен в Пумори: виждам го, хамали, като две сключени за молитва ръце, чиито пръсти докосват небето.
Утрото вече е превзело всички върхове, хамали, и навлиза в дълбоките ледникови долини, които още са в сянка. Време е да потегляме надолу, хамали, – денят напредва, а нас ни очаква едно дълго скитачлество: днес трябва да ходим поне десет часа, чак до Пангбоче. Виждаме долу в ниското, хамали, как тълпите плъзват нагоре – трекерите са населили гъсто пътеката към Кала Патар, а експедициите с носачите и многото натоварени животни се отправят в стройни върволици към базовия лагер, който се мъдри, хамали, с шарените си многобройни палатки там долу.
Тази сутрин това място беше само за нас
То ни се разкри и ни се усмихна, хамали. А когато бързахме надолу по пътеката, се чу „хрсс-фуц…” и ето, хамали,вляво един лед се напука и снегът тръгна в огромен облак по склона на Нупце, докато достигна ледника и там бавно се уталожи… Каква гледка,хамали! Лавина. В цялата й неподправена и жестока прелест,хамали. “Ето - ми каза тя, - ето, за да помиришеш за миг истината на Великата планина”, хамали. Другите бързат надолу, хамали, а аз нещо се мотая, въпреки че спускането е лесно. Спирам, оглеждам се, не мога да откъсна очи от ледовете, нещо ме държи там, хамали,не ме пуска да си тръгна. Слънцето бързо се качва и става горещо, хамали, долу на пясъчното поле се е излегнал як, но една шерпанка го погва с пръчка в ръка: и мен така някой трябва да ме погне, че да ме отмести оттук.
Не ме напуска тягостното усещане, че твърде бързо си тръгваме
Планината кралица ни допусна до себе си, хамали,разкри ни се, изпълни всичките ни желания като с вълшебна пръчка. Дълъг беше пътят до Светилището, хамали. Сядам на един камък да го погледам за последно, хамали, и без да знам как и защо, от очите ми потичат сълзи: силен, необуздан, пречистващ плач на благодарност, на дълго очакване и напрежение, на раздяла и обещание за нова среща.
Сълзи, събрали неувереността ми, хамали, че съм дорасла да стигна дотук и възторга на сутрешното слънчево посрещане на Кала Патар. Трудно ни е да вървим нагоре, хамали. Боли ни, когато се спускаме надолу, хамали. За тукашните хора това е ежедневие, хамали. Постоянен път нагоре-надолу и зиг-заг между измеренията, хамали.